Андреевден (30 ноември)
Приема се, че цикълът от зимни празници започва с Андреевден на 30 ноември. Някога се е вярвало, че от тази дата, денят започва да расте колкото просено зърно, от там идва и името на празника – Едрей. Като пиле в яйце, се помръдва слънцето и се празнува в чест на господаря на гората – мечката, затова в някои региони на България, този празник има другото име – Мечкинден.
На Андреевден рано сутринта се вари царевица, която да е престояла във вода от вечерта на предния ден. В котлето, в което се вари царевицата, се слагат зърна на всички зърнени култури, които се отглеждат в градината и се сеят в полето: леща, боб, грах, жито, просо, овес, ечемик и т.н. Когато царевицата и зърната бъдат сварени, стопаните на къщата хвърлят сварените зърна на горе в комина с думите: “На-аа ти мечко, кукуруз варен, суровия да не ядеш, стоката и човеците да не ядеш”. Този ритуал се прави, за да има богат урожай и всичко, което се посади, да расте и наедрява.
Андреевден празнуват и младите моми, невести. Именно на този ден, те очакват съдбата да бъде благосклонна към тях и да нараства като семената, да могат лесно да забременяват и да раждат здрави и красиви деца.
Църквата чества деня на Св. Апостол Андрей Първозвани, ученик на Исус Христос и е един от дванадесетте апостоли на спасителя. Кръстът, на който е разпнат Св. Апостол Андрей Първозвани е имал хиксовидна форма, наричан “Андреев кръст”.
Празнична трапеза: прясна пита, бобени зърна и варени житни храни.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андрияна, Андрешко, Андро, Арсена, Арсен, Дешка, Дешо, Пръвка, Първан, Първанка, Храбър
Никулден (6 декември)
Никулден е един от най-почитаните и популярни семейни празници в България. 6 декември е посветен на Свети Никола – покровител на моряците, рибарите, морето, а също е патрон на търговците и банкерите. Свети Никола е покровител на всички, които са кръстени на неговото име и семеен покровител. Затова в деня на Св. Никола във всеки дом на трапезата трябва да има приготвен шаран /може и друг вид риба/ или морски дарове. В този ден се канят роднини и близки, съседи и кумове, кръстници. Празничната трапезата се освещава и вечерта завършва с веселба и песни. През целия ден трапезата не се вдига и е на разположение на всеки, който дойде на гости. Преди събирането и споделянето на трапезата, домакините внимават при почистването на рибата, да не падат люспи на земята. Защото според народните вярвания, ако някой стъпи върху люспа от никулденски шаран, го чака болест и смърт. Приготвя се Рибник и хлябове, които се освещават в църквата или в къщи, а парчета от тях се раздават на съседите “за здраве”. В този светъл ден, се ходи на църква. Обредните хлябове, Рибника и шарана се прекадяват от свещеник. Опашката на шарана, обвития в квасено тесто се взима от свещеника, а костите на никулденския шаран, се изгарят, пускат се в реката или се закопават. Вярва се, че след този ритуал, семейното благополучие и плодородието ще се умножи. Запазва се костта от темето на никулденския шаран, която е във форма на кръст, нарича се “кръхче”. Възрастните жени пришивали тези “кръхчета” на шапките на малките дечица срещу уроки и зли сили.
Рибата, която се приготвя на Никулден, обикновено е шаран. Според старото народно поверие, той е слуга на Свети Никола. В легендата се разказва, как Св. Никола излязъл в открито море, вдигнала се буря и пробила лодката му. Тогава той запушил цепнатината с един шаран и така се спасил.
На Никулден на празничната трапеза присъства Рибник, печен шаран, чушки, постни сърми, боб, варено жито и царевица, както и обредни хлябове: светец, боговица, кравай, никулски хляб и параклис.
Никулденският шаран се пълни с булгур, ориз, орехи и стафиди и се пече през целия ден, след което се прикадява, разчупва се и се раздава.
Рибникът е опечен шаран обвит в тесто, по него се налепват топчици и пръчици от тесто и се правят шарки изобразяващи очите му, гръбнака и опашката.
Църквата почита паметта на Св. Никола Мириклийски Чудотворец – Николай Угодник. По времето на император Константин Велики, Св. Никола е бил провъзгласен за епископ на град Мир. Като духовен баща, дарявал живот и сила на болните и умиращите. Прочут със своите чудеса при спасяването на кораби и моряци. Затова в деня на Св. Никола се слага край на есенно-зимния риболов, а всички кораби в открито море спират своя ход, за да почетат паметта на светеца. Умира през 342 г. След смъртта, тялото му останало нетленно и излъчвало благодатни струи на чудеса и изцеления.
Никулден празнуват именници: Никола, Николай, Николина, Нина, Ненка.
Игнажден (20 декември)
Според старите народни вярвания от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. В Източния регион на България, в този ден е първата Коледна вечеря. Трапезата разбира се е постна, тъй като големият пост още не е приключил. За Игнажден е характерен обичаят “полазване”. По това кой ще дойде пръв в къщата се гадае за предстоящата година. Ако полазникът не е добър или не е късметлия, годината ще е трудна. Ако е добър и светъл, то в къщата ще цари късмет и благоденствие във всичко. Ако първият посетител на къщата в този ден е светъл и добър човек и полезът му е бил също добър, стопаните на къщата го благославят и го канят пак да дойде на следващия Игнажден. Ако полазникът се окаже лош, бива изгонен от къщата с хули и ругатни. Полазникът влизайки в двора първо поздравява с новата година и преди да прекрачи прага на къщата, взима от дръвника дъбова пръчка – шумка, с нея той разбърква огнището с пожелания за благополучие и достатък: “Толкова яренца да има, колкото са изкриците в огнището”. В някои села полазникът първо сяда върху пръчките, които е донесъл и седи така известно време. Този ритуал се изпълнява, за да мътят кокошките през новата година и за по-скорошно появление на годежници, момци за неомъжените моми, след което, на полазника се дава сито с пшеница, за да поръси с него из къщата с пожелания и благословии. Стопаните на къщата обсипват полазника “за плодородие” със сушени плодове и пшеница. Обикновено му се подаряват чорапи, риза, кърпа или вълна.
Често къщата спохождат някои домашни животни, такива полазници се посрещат с благодарност и радост. Животното се гощава с хляб и неговият полез се смята за много добър знак. На Игнажден, който излезе от къщата си, задължително навръщане трябва да внесе пръчки, които се оставят зад вратата . Замесва се тестото за колаците. От тестото се откъсват парченца и се прави кръст на някоя от гредите в къщата. Този обред се извършва, за опазване на къщата от всяко зло през годината. За всеки член от семейство се прави по един колак.
В Ловешкия регион мома, която иска да узнае за кого ще се омъжи, сяда на дръвника и посипвайки се с ечемик произнася изречението: “Който ми е на късмет, да дойде тази нощ да се женим заедно!”. След това се изправя и взима в едната си ръка ечемик, а в другата трески и така влиза в къщата. Под възглавницата слага ечемика, а треските оставя до огнището и когото сънува през нощта, за него ще се омъжи.
Нераждалите жени в този ден спазват повелята, да не се работи, за да раждат по-леко. Преди да изгрее слънцето, жените измитат и почистват комините, а саждите изхвърлят заедно с метлата. Обикалят около къщата посипвайки с кадената пепел и жито. Това се прави за предпазване от зли сили и магьосници, които крадат чуждо благо.
Църквата чества паметта на Свщмчк. Игнати Богоносец, който е бил архиепископ на Антиохийската църква. Първият, който е казал, че носи Бога в сърцето си – от тук го наричат Богоносец. Въвежда пеенето на два хора по време на църковна служба. Умира мъченически заради религиозните си възгледи и убеждения. Император Траян го осъжда на смърт чрез разкъсване от лъвове.
Празничната трапеза се състои от: жито, варена царевица, ошав, орехи, просо, боб, картофи, боб, чесън, лук, туршия от пипер, пита, колак, кравайчета, ориз, булгур.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игнатка, Игно, Ингьо, Ига, Иго, Игон, Игне, Искра, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнян, Пламен, Пламена.
Малка Коледа, Бъдни вечер (24 декември)
Малка Коледа – Бъдни Вечер е един от най-популярните празници у нас. За повечето православни в България, този ден е по-голям празник от следващите, защото е денят преди раждането на Исус Христос. Бъдни Вечер е първата кадена вечер от трите коледни дни, децата обожават този празник. Главна роля играят в този ден трапезата с обредните хлябове, бъдникът, коледуването и коледните ястия.
Бъдникът представлява крушово или дъбово дръвче. За поддържане на огъня в огнището през нощта, то трябва да бъде отсечено и донесено от млад момък. Внасяйки го в къщата, младия мъж трябва да попита: “Славите ли Млада Бога?”, а жените в отговор трябва да кажат: “Славим, славим! Добре дошел!”, а мъжът трябва да добави: “Аз вкъщи и Бог с мене!”. В края на дървото се прави дупка, която се пълни с восък, тамян и зехтин. Краят се увива с бяло конопено или ленено платно и бъдникът се поставя до огнището, като през това време жените пеят песента за дървото. След което, от дървото се правят колове за ограждане на нивите, за опазването им от магьосници и бродници.
Празничната трапеза е тържествена и на нея задължително присъстват обредни хлебове: коледни същински (колак, боговица, светец, погача и кръсташ), стопански (колак, гумно, кашара, бъчва, черковник, божичник, вечерник, рало) и коледарски (вит, превит, прав и плетен кравай, литургия и параклис, благословник и кукла). Преди приготовлението им, брашното три пъти се пресява, а тестото се замесва с жегла.
Фигурките по хлябовете носят символа на Бога и светците, а също и на стопани, животни, плодове, растения, сечива и сгради. Тържествената трапеза трябва да бъде продълговата, покрита с месали. Освен обредните хлябове се слагат и постни ястия: боб, лозови и зелеви сарми, варена царевица, пълнени чушки, тиквеник, орехи, чесън и кромид, гръстено семе, ошав, ракия, вино, сол и пипер. Ястията трябва да имат нечетен брой – 7, 9 или 11. Трапезата не се вдига до сутринта. На усукан бял и червен конец се нанизва чесън и се връзва на децата като гривна или гердан. Този накит се носи до Ивановден “за здраве”, против уроки и нечисти сили, предпазва от “караконджоли”. За проверка на късмета, всеки от семейството трябва да си счупи по един орех. Ако ядката е здрава, то здравето и късметът ще съпътстват през цялата година.
Преди вечерята, под масата се слага слама, а върху нея ралник. По време на празничната вечеря, всички от семейството застават около масата, а най-възрастния мъж взима ралника, върху който са сложени тамян и три въгленчета. Прекадява се три пъти трапезата, след това зимника, оборите, кошарата, кошовете и хамбарите. Най-възрастната жена от семейството слага бъдника в огнището, както и трите въглена, като първия се нарича за жито, втория за вино, третия за царевица. На сутринта се оглеждат, този, който е покрит с пепел, показва плодородие, а почернелия – бедна реколта.
Съпругът и съпругата вдигат към тавана най-големия хляб с думите: “Толкова високо да е житото!” Останалите от семейството отговарят: “Дай Боже, амин!”, след което, разчупват хляба и половината от него слагат пред иконата на Света Богородица, а другата разделят помежду си. По големината на отчупеното парче всеки съди за късмета си.
След като се седне на трапезата, вече не се става. Ако нещо потрябва, донася го най-възрастният мъж в къщата, като ходи приведен. След като всички се нахранят, стават заедно от масата. Според старите вярвания, така ще се запази стоката през годината.
Както вече споменахме празничната трапеза не се вдига до сутринта. Според старите вярвания, през нощта идват душите на умрелите, за да се навечерят и да се погрижат за благоденствието на живите си близки.
Първия залък от боговицата младите моми запазват за себе си, слагат го под възглавницата си, за да им се яви на сън техният бъдещ съпруг. Навсякъде цари празнична атмосфера и всички тръпнат в очакване на коледарите. Коледарите тръгват след като мине полунощ и Голямата Коледа вече е дошла.
Коледарите са празнично облечени мъже, главно ергени. Те имат водач, който са избрали на Игнажден и от когото научават коледарските песни, пожелания и благословии. Късно вечер те обикалят къщите, като тръгват от най-значимите личности в селото – попа, кмета на селото и т.н. В групата на коледарите има – магарче, човек, който носи месото и сланината, трохобер – човек, който събира краваите и коте – човек, който предупреждава за идването на коледарите с мяукане.
Коледните песни се състоят от цялостен календар – цикъл от обредни песни, свързани със земеделския и семейния бит. Идеята за стопанско благоденствие стои в основата на всички коледарски песни. Пожелава се всеобщо благополучие и щастлив живот. Тези песни напомнят на великденски и лазарски песнопения. Когато коледарите се приберат, става ясно, че Бъдни Вечер е преминала.
На Коледа всеки пожелава нещо. Поверието гласи, че желанията намислени в този светъл ден, се сбъдват.
Църквата чества раждането на Исус Христос. Според Евангелието, Исус се ражда на този ден във Витлеем.
Коледа (25 декември)
Рождество Христово или както още го наричат – Коледа. Един от най-любимите и разпространени празници както в България, така и в цял свят. У нас този светъл празник, се празнува три дни. Подготовката за празничната трапеза започва още от 24 декември – Бъдни Вечер.
Коледата е продължение на Бъдни Вечер и се счита за последен ден от големия пост. Коледата започва от полунощ с обреда – коледуване, чиято главна цел е оповестяване за раждането на новото състояние на света, раждането на Исус Христос. Млади мъже, ергени, се обличат празнично. С капаци окичени с чемшир и наниз от пуканки, с шарени тояги в ръце, до сутринта обикалят къщите пеейки коледни песни с пожелание за здраве, късмет, благоденствие. Домакинът на всяка къща, ги посреща с кравай и паричка забодена в него, а домакинята дава сито, пълно с пшеница, за да поръсят в къщата за плодородна година. Ако в къщата има мома за женене, тя приготвя за любимия си писан кравай. На 25 декември – Коледа, след посещението на празнична служба в църквата, всички писани краваи се излагат на мегдана за наддаване. Въпрос на чест е ергенът, който обича дадена мома, да откупи от нея кравая колкото и пари да струва. Всички семейства още от предната Бъдни Вечер бдят над огнището, в очакване на Коледата и коледарите, а свещта в кандилото остава запалена до сутринта. Трапезата на Бъдни вечер е постна и трябва да се състои от нечетен брой постни ястия, задължително присъства коледен ошав и постни сърми. Трапезата не се вдига. След полунощ на 25 декември, Коледата идва и започва голямото празнуване.
На 25 декември, когато Коледата вече е дошла, вече може да се хапват месни ястия. Традицията повелява да се коли прасе. Празничната трапеза не се вдига през целия ден.
Коледата също е позната с имената Божик, Божич или Голяма Коледа. Този празник е един от най-големите и почитани в християнството. На този празник християните честват раждането на Исус Христос. Украсяват се коледни дръвчета и се разменят подаръци. Приготвят се коледни курабии, прясна пита, баница, баклава, капама, коледни сарми, печено прасе и други видове ястия.
Според народните вярвания, от Коледа започват “мръсни дни” или “караконджови“. Смятало се е, че през тези 12 “мръсни дни”, нечисти сили обикалят света, затова е трябвало строго да се спазват забраните. Едни от тях са: да не се излиза от къщата сутрин рано, преди да пропеят петлите. Другата забрана е жените да не перат и тъкат, а също да не се осъществява полово сношение, защото ако невястата зачене в този ден и роди дете, то ще бъде лош човек. Ако все пак това се случи, в първите 24 часа от раждането на детето, се ушивала ризка за него, за да не се превърне в караконджол.
Според вярванията, ако по Коледа вземеш сол на заем и не я върнеш, ще те болят очите, а ако ухото ти заглъхне, писне, значи небесен ангел е минал покрай теб. В такива случаи, човек трябва три пъти да се прекръсти и да намисли желание, което се сбъдва.
По Коледа малките деца не трябва да играят с огън, защото иначе през цялата година ще се изпускат по малка нужда, а за да не излязат брадавици по ръцете, не трябва да се броят звездите по небето.
След дългия Коледен пост, след посещение на празнична служба в църквата, се вкусва от приготвеното прасе – коледната жертва, а вечерта празнуват имен ден всички, с имена на буквата Р: Радко, Рада, Радостин, Румен, Румяна, Радост и др.
Вторият ден на Коледата, празнуват всички с името Христо, Христина, Йосиф.
Третия ден на Коледата е Стефановден, Празнуват го всички, които се казват Стефан, Стефанка, Станой, Стоян, Стоил, Станимир. В този ден се пеят песни, играят се хора и къпят именниците.
Стефановден (27 декември)
Стефановден се празнува на третия ден след Рождество Христово – Коледа и е последният зимен празник от годината. Смята се, че този ден “затваря кръга” на старата година и е свързан с магията и посланията на Коледата. В този ден семействата празнуват, като се събират около празнична трапеза с месни ястия, хората пеят песни и се веселят. Прието е млади семейства да ходят на гости при своите кумове, родители и кръстници.
На Стефановден според старите народни вярвания, не е прието жените да шетат, а мъжете да перат ризите си, в противен случай могат да се разболеят, ако не спазят поверието. Този празник попада в цикъла от тъй наречените “мръсни дни” и се спазват всичките забрани характерни за този дванадесет дневен период.
В някои региони на България, от 27 декември започват празниците в чест на мишките, като продължават до Кръстовден.
Църквата чества почитта си към Св. Стефан – първия мъченик в християнството и първия архидякон в Йерусалимската църква. Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус Христос. Този светец е от най-почитаните в България, а името Стефан е едно от най-разпространените имена у нас и в превод означава “венец”.
Празнична трапеза включва: баница с месо или черва, кисело зеле със свинско.
На Стефановден празнуват имен ден: Стефан, Стефана, Стоянка, Стоян, Станка, Станко, Венцислав, Венцислава, Стоил, Таня, Станимир, Станимира, Стамен.
Нова година, Васильовден (1 януари)
Васильовден се празнува на 1 януари, първия ден от новата година. Този празник е известен с богата обредност. Поради това, че е ден на зимното слънцестоене, Васильовден е подходящ за обреди и гадания. Обичаите на този ден са: сурвакане, обредна трапеза, ладуване и маскирани дружини. Втората Коледна Вечеря се явява вечерята срещу Нова Година. Блажните ястия присъстват на празничната трапеза, а също и пита, баница и др. Питата трябва да бъде без шарки, съвсем прясна и топла. След като най-възрастният член от семейството прекади трапезата взима питата, вдига я високо и я разчупва. На всеки дава по едно парче, спазвайки реда на възрастта.
На Нова Година се прави баница с късмети, преди да се яде, се завърта три пъти и всеки взима парчето пред него. Останалата част се пази за Пресветата Майка – Богородица. Ергените и момите запазват първия залък и го слагат за през нощта под възглавницата си. Според поверието, когото сънуват, за него ще се омъжат. Второто обредно ястие е свинската глава. Само на Васильовден свинското месо се принася и кади. След вечеря, останалите по масата трохи се събират и хвърлят в огъня с думите: “Хайде да се ражда: жито, вино, коприна и др.” Вечерта се гадае за предстоящето през Новата година, като това става обикновено пред огъня или до трапезата. Старите поверия гласят, че ако ядката на ореха е здрава, годината ще е добра, а ако някой кихне на трапезата, се смята за добър знак и първото родило се животно през новата година, се нарича на името на кихналия. Ритуалът с пукането на дрянови пъпки е любим на мало и голямо. Ще бъде здрав този, на който най-силно изпука дряновата пъпка.
В някои региони кадения лук се нарязва на дванадесет кръгчета, като на всяко се слага сол и се нарича на един от дванадесетте месеца. На сутринта, ако солта на резанчето се е стопила, значи този месец ще е дъждовен, ако не, значи времето ще е сухо и ясно. След вдигането на тържествената трапеза, орехите, недогорялата свещ, суровото жито и палешника от пепелта на коледната вечеря, се запазват.
Сурвакането е втората част от големия празник. Ритуалът се започва от зазоряване, сурвакарите (момчета на 10-12 години) се събират на дружини и обикалят къщите на свои роднини и съседи, като започват първо от своята къща. Всяко носи торбичка и сурвачка за случая. Ритуалът представлява следното – сурвакарите удрят с украсената пръчка всеки от семейството, като започват от най-стария. Честитят с думите:
Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо – здраво догодина,
Догодина , до амина.
Този текст е благословия и не се пее, а само се изрича. Това се прави за здраве и изобилие, за благодат във всичко. В някои региони сурвакарите пеят песни. Във всяка къща където отидат, ги даряват с краваи, плодове, сланина, орехи и др.
Ладуването е другия обичай, който се извършва на Васильовден. Представлява топене на пръстени от девойки. Наричат го още Дайлада и Тайлада.
Църквата празнува Св. Василий Велики. От него дошла идеята за активно добротворство и милосърдие. Бил е епископ на Кесария Кападонийска и още приживе обявен за “Велик”.
Имен ден празнуват: Василий, Васил, Василка, Вася и др.