Андреевден (30 ноември)
Приема се, че цикълът от зимни празници започва с Андреевден на 30 ноември. Някога се е вярвало, че от тази дата, денят започва да расте колкото просено зърно, от там идва и името на празника – Едрей. Като пиле в яйце, се помръдва слънцето и се празнува в чест на господаря на гората – мечката, затова в някои региони на България, този празник има другото име – Мечкинден.
На Андреевден рано сутринта се вари царевица, която да е престояла във вода от вечерта на предния ден. В котлето, в което се вари царевицата, се слагат зърна на всички зърнени култури, които се отглеждат в градината и се сеят в полето: леща, боб, грах, жито, просо, овес, ечемик и т.н. Когато царевицата и зърната бъдат сварени, стопаните на къщата хвърлят сварените зърна на горе в комина с думите: „На-аа ти мечко, кукуруз варен, суровия да не ядеш, стоката и човеците да не ядеш“. Този ритуал се прави, за да има богат урожай и всичко, което се посади, да расте и наедрява.
Андреевден празнуват и младите моми, невести. Именно на този ден, те очакват съдбата да бъде благосклонна към тях и да нараства като семената, да могат лесно да забременяват и да раждат здрави и красиви деца.
Църквата чества деня на Св. Апостол Андрей Първозвани, ученик на Исус Христос и е един от дванадесетте апостоли на спасителя. Кръстът, на който е разпнат Св. Апостол Андрей Първозвани е имал хиксовидна форма, наричан „Андреев кръст“.
Празнична трапеза: прясна пита, бобени зърна и варени житни храни.
Имен ден празнуват: Андрей, Андриян, Андрея, Андрияна, Андрешко, Андро, Арсена, Арсен, Дешка, Дешо, Пръвка, Първан, Първанка, Храбър