Игнажден (20 декември)
Според старите народни вярвания от Игнажден започват Коледните празници и Новата година. В Източния регион на България, в този ден е първата Коледна вечеря. Трапезата разбира се е постна, тъй като големият пост още не е приключил. За Игнажден е характерен обичаят „полазване“. По това кой ще дойде пръв в къщата се гадае за предстоящата година. Ако полазникът не е добър или не е късметлия, годината ще е трудна. Ако е добър и светъл, то в къщата ще цари късмет и благоденствие във всичко. Ако първият посетител на къщата в този ден е светъл и добър човек и полезът му е бил също добър, стопаните на къщата го благославят и го канят пак да дойде на следващия Игнажден. Ако полазникът се окаже лош, бива изгонен от къщата с хули и ругатни. Полазникът влизайки в двора първо поздравява с новата година и преди да прекрачи прага на къщата, взима от дръвника дъбова пръчка – шумка, с нея той разбърква огнището с пожелания за благополучие и достатък: „Толкова яренца да има, колкото са изкриците в огнището“. В някои села полазникът първо сяда върху пръчките, които е донесъл и седи така известно време. Този ритуал се изпълнява, за да мътят кокошките през новата година и за по-скорошно появление на годежници, момци за неомъжените моми, след което, на полазника се дава сито с пшеница, за да поръси с него из къщата с пожелания и благословии. Стопаните на къщата обсипват полазника „за плодородие“ със сушени плодове и пшеница. Обикновено му се подаряват чорапи, риза, кърпа или вълна.
Често къщата спохождат някои домашни животни, такива полазници се посрещат с благодарност и радост. Животното се гощава с хляб и неговият полез се смята за много добър знак. На Игнажден, който излезе от къщата си, задължително навръщане трябва да внесе пръчки, които се оставят зад вратата . Замесва се тестото за колаците. От тестото се откъсват парченца и се прави кръст на някоя от гредите в къщата. Този обред се извършва, за опазване на къщата от всяко зло през годината. За всеки член от семейство се прави по един колак.
В Ловешкия регион мома, която иска да узнае за кого ще се омъжи, сяда на дръвника и посипвайки се с ечемик произнася изречението: „Който ми е на късмет, да дойде тази нощ да се женим заедно!“. След това се изправя и взима в едната си ръка ечемик, а в другата трески и така влиза в къщата. Под възглавницата слага ечемика, а треските оставя до огнището и когото сънува през нощта, за него ще се омъжи.
Нераждалите жени в този ден спазват повелята, да не се работи, за да раждат по-леко. Преди да изгрее слънцето, жените измитат и почистват комините, а саждите изхвърлят заедно с метлата. Обикалят около къщата посипвайки с кадената пепел и жито. Това се прави за предпазване от зли сили и магьосници, които крадат чуждо благо.
Църквата чества паметта на Свщмчк. Игнати Богоносец, който е бил архиепископ на Антиохийската църква. Първият, който е казал, че носи Бога в сърцето си – от тук го наричат Богоносец. Въвежда пеенето на два хора по време на църковна служба. Умира мъченически заради религиозните си възгледи и убеждения. Император Траян го осъжда на смърт чрез разкъсване от лъвове.
Празничната трапеза се състои от: жито, варена царевица, ошав, орехи, просо, боб, картофи, боб, чесън, лук, туршия от пипер, пита, колак, кравайчета, ориз, булгур.
Имен ден празнуват: Игнат, Игната, Игнатий, Игнатка, Игно, Ингьо, Ига, Иго, Игон, Игне, Искра, Оги, Огнемир, Огнемира, Огнян, Пламен, Пламена.