Коледа (25 декември)
Рождество Христово или както още го наричат – Коледа. Един от най-любимите и разпространени празници както в България, така и в цял свят. У нас този светъл празник, се празнува три дни. Подготовката за празничната трапеза започва още от 24 декември – Бъдни Вечер.
Коледата е продължение на Бъдни Вечер и се счита за последен ден от големия пост. Коледата започва от полунощ с обреда – коледуване, чиято главна цел е оповестяване за раждането на новото състояние на света, раждането на Исус Христос. Млади мъже, ергени, се обличат празнично. С капаци окичени с чемшир и наниз от пуканки, с шарени тояги в ръце, до сутринта обикалят къщите пеейки коледни песни с пожелание за здраве, късмет, благоденствие. Домакинът на всяка къща, ги посреща с кравай и паричка забодена в него, а домакинята дава сито, пълно с пшеница, за да поръсят в къщата за плодородна година. Ако в къщата има мома за женене, тя приготвя за любимия си писан кравай. На 25 декември – Коледа, след посещението на празнична служба в църквата, всички писани краваи се излагат на мегдана за наддаване. Въпрос на чест е ергенът, който обича дадена мома, да откупи от нея кравая колкото и пари да струва. Всички семейства още от предната Бъдни Вечер бдят над огнището, в очакване на Коледата и коледарите, а свещта в кандилото остава запалена до сутринта. Трапезата на Бъдни вечер е постна и трябва да се състои от нечетен брой постни ястия, задължително присъства коледен ошав и постни сърми. Трапезата не се вдига. След полунощ на 25 декември, Коледата идва и започва голямото празнуване.
На 25 декември, когато Коледата вече е дошла, вече може да се хапват месни ястия. Традицията повелява да се коли прасе. Празничната трапеза не се вдига през целия ден.
Коледата също е позната с имената Божик, Божич или Голяма Коледа. Този празник е един от най-големите и почитани в християнството. На този празник християните честват раждането на Исус Христос. Украсяват се коледни дръвчета и се разменят подаръци. Приготвят се коледни курабии, прясна пита, баница, баклава, капама, коледни сарми, печено прасе и други видове ястия.
Според народните вярвания, от Коледа започват „мръсни дни“ или „караконджови„. Смятало се е, че през тези 12 „мръсни дни“, нечисти сили обикалят света, затова е трябвало строго да се спазват забраните. Едни от тях са: да не се излиза от къщата сутрин рано, преди да пропеят петлите. Другата забрана е жените да не перат и тъкат, а също да не се осъществява полово сношение, защото ако невястата зачене в този ден и роди дете, то ще бъде лош човек. Ако все пак това се случи, в първите 24 часа от раждането на детето, се ушивала ризка за него, за да не се превърне в караконджол.
Според вярванията, ако по Коледа вземеш сол на заем и не я върнеш, ще те болят очите, а ако ухото ти заглъхне, писне, значи небесен ангел е минал покрай теб. В такива случаи, човек трябва три пъти да се прекръсти и да намисли желание, което се сбъдва.
По Коледа малките деца не трябва да играят с огън, защото иначе през цялата година ще се изпускат по малка нужда, а за да не излязат брадавици по ръцете, не трябва да се броят звездите по небето.
След дългия Коледен пост, след посещение на празнична служба в църквата, се вкусва от приготвеното прасе – коледната жертва, а вечерта празнуват имен ден всички, с имена на буквата Р: Радко, Рада, Радостин, Румен, Румяна, Радост и др.
Вторият ден на Коледата, празнуват всички с името Христо, Христина, Йосиф.
Третия ден на Коледата е Стефановден, Празнуват го всички, които се казват Стефан, Стефанка, Станой, Стоян, Стоил, Станимир. В този ден се пеят песни, играят се хора и къпят именниците.