Малка Коледа, Бъдни вечер (24 декември)
Малка Коледа – Бъдни Вечер е един от най-популярните празници у нас. За повечето православни в България, този ден е по-голям празник от следващите, защото е денят преди раждането на Исус Христос. Бъдни Вечер е първата кадена вечер от трите коледни дни, децата обожават този празник. Главна роля играят в този ден трапезата с обредните хлябове, бъдникът, коледуването и коледните ястия.
Бъдникът представлява крушово или дъбово дръвче. За поддържане на огъня в огнището през нощта, то трябва да бъде отсечено и донесено от млад момък. Внасяйки го в къщата, младия мъж трябва да попита: „Славите ли Млада Бога?“, а жените в отговор трябва да кажат: „Славим, славим! Добре дошел!“, а мъжът трябва да добави: „Аз вкъщи и Бог с мене!“. В края на дървото се прави дупка, която се пълни с восък, тамян и зехтин. Краят се увива с бяло конопено или ленено платно и бъдникът се поставя до огнището, като през това време жените пеят песента за дървото. След което, от дървото се правят колове за ограждане на нивите, за опазването им от магьосници и бродници.
Празничната трапеза е тържествена и на нея задължително присъстват обредни хлебове: коледни същински (колак, боговица, светец, погача и кръсташ), стопански (колак, гумно, кашара, бъчва, черковник, божичник, вечерник, рало) и коледарски (вит, превит, прав и плетен кравай, литургия и параклис, благословник и кукла). Преди приготовлението им, брашното три пъти се пресява, а тестото се замесва с жегла.
Фигурките по хлябовете носят символа на Бога и светците, а също и на стопани, животни, плодове, растения, сечива и сгради. Тържествената трапеза трябва да бъде продълговата, покрита с месали. Освен обредните хлябове се слагат и постни ястия: боб, лозови и зелеви сарми, варена царевица, пълнени чушки, тиквеник, орехи, чесън и кромид, гръстено семе, ошав, ракия, вино, сол и пипер. Ястията трябва да имат нечетен брой – 7, 9 или 11. Трапезата не се вдига до сутринта. На усукан бял и червен конец се нанизва чесън и се връзва на децата като гривна или гердан. Този накит се носи до Ивановден „за здраве“, против уроки и нечисти сили, предпазва от „караконджоли“. За проверка на късмета, всеки от семейството трябва да си счупи по един орех. Ако ядката е здрава, то здравето и късметът ще съпътстват през цялата година.
Преди вечерята, под масата се слага слама, а върху нея ралник. По време на празничната вечеря, всички от семейството застават около масата, а най-възрастния мъж взима ралника, върху който са сложени тамян и три въгленчета. Прекадява се три пъти трапезата, след това зимника, оборите, кошарата, кошовете и хамбарите. Най-възрастната жена от семейството слага бъдника в огнището, както и трите въглена, като първия се нарича за жито, втория за вино, третия за царевица. На сутринта се оглеждат, този, който е покрит с пепел, показва плодородие, а почернелия – бедна реколта.
Съпругът и съпругата вдигат към тавана най-големия хляб с думите: „Толкова високо да е житото!“ Останалите от семейството отговарят: „Дай Боже, амин!“, след което, разчупват хляба и половината от него слагат пред иконата на Света Богородица, а другата разделят помежду си. По големината на отчупеното парче всеки съди за късмета си.
След като се седне на трапезата, вече не се става. Ако нещо потрябва, донася го най-възрастният мъж в къщата, като ходи приведен. След като всички се нахранят, стават заедно от масата. Според старите вярвания, така ще се запази стоката през годината.
Както вече споменахме празничната трапеза не се вдига до сутринта. Според старите вярвания, през нощта идват душите на умрелите, за да се навечерят и да се погрижат за благоденствието на живите си близки.
Първия залък от боговицата младите моми запазват за себе си, слагат го под възглавницата си, за да им се яви на сън техният бъдещ съпруг. Навсякъде цари празнична атмосфера и всички тръпнат в очакване на коледарите. Коледарите тръгват след като мине полунощ и Голямата Коледа вече е дошла.
Коледарите са празнично облечени мъже, главно ергени. Те имат водач, който са избрали на Игнажден и от когото научават коледарските песни, пожелания и благословии. Късно вечер те обикалят къщите, като тръгват от най-значимите личности в селото – попа, кмета на селото и т.н. В групата на коледарите има – магарче, човек, който носи месото и сланината, трохобер – човек, който събира краваите и коте – човек, който предупреждава за идването на коледарите с мяукане.
Коледните песни се състоят от цялостен календар – цикъл от обредни песни, свързани със земеделския и семейния бит. Идеята за стопанско благоденствие стои в основата на всички коледарски песни. Пожелава се всеобщо благополучие и щастлив живот. Тези песни напомнят на великденски и лазарски песнопения. Когато коледарите се приберат, става ясно, че Бъдни Вечер е преминала.
На Коледа всеки пожелава нещо. Поверието гласи, че желанията намислени в този светъл ден, се сбъдват.
Църквата чества раждането на Исус Христос. Според Евангелието, Исус се ражда на този ден във Витлеем.