Нова година, Васильовден (1 януари)
Васильовден се празнува на 1 януари, първия ден от новата година. Този празник е известен с богата обредност. Поради това, че е ден на зимното слънцестоене, Васильовден е подходящ за обреди и гадания. Обичаите на този ден са: сурвакане, обредна трапеза, ладуване и маскирани дружини. Втората Коледна Вечеря се явява вечерята срещу Нова Година. Блажните ястия присъстват на празничната трапеза, а също и пита, баница и др. Питата трябва да бъде без шарки, съвсем прясна и топла. След като най-възрастният член от семейството прекади трапезата взима питата, вдига я високо и я разчупва. На всеки дава по едно парче, спазвайки реда на възрастта.
На Нова Година се прави баница с късмети, преди да се яде, се завърта три пъти и всеки взима парчето пред него. Останалата част се пази за Пресветата Майка – Богородица. Ергените и момите запазват първия залък и го слагат за през нощта под възглавницата си. Според поверието, когото сънуват, за него ще се омъжат. Второто обредно ястие е свинската глава. Само на Васильовден свинското месо се принася и кади. След вечеря, останалите по масата трохи се събират и хвърлят в огъня с думите: „Хайде да се ражда: жито, вино, коприна и др.“ Вечерта се гадае за предстоящето през Новата година, като това става обикновено пред огъня или до трапезата. Старите поверия гласят, че ако ядката на ореха е здрава, годината ще е добра, а ако някой кихне на трапезата, се смята за добър знак и първото родило се животно през новата година, се нарича на името на кихналия. Ритуалът с пукането на дрянови пъпки е любим на мало и голямо. Ще бъде здрав този, на който най-силно изпука дряновата пъпка.
В някои региони кадения лук се нарязва на дванадесет кръгчета, като на всяко се слага сол и се нарича на един от дванадесетте месеца. На сутринта, ако солта на резанчето се е стопила, значи този месец ще е дъждовен, ако не, значи времето ще е сухо и ясно. След вдигането на тържествената трапеза, орехите, недогорялата свещ, суровото жито и палешника от пепелта на коледната вечеря, се запазват.
Сурвакането е втората част от големия празник. Ритуалът се започва от зазоряване, сурвакарите (момчета на 10-12 години) се събират на дружини и обикалят къщите на свои роднини и съседи, като започват първо от своята къща. Всяко носи торбичка и сурвачка за случая. Ритуалът представлява следното – сурвакарите удрят с украсената пръчка всеки от семейството, като започват от най-стария. Честитят с думите:
Сурва , сурва година,
Весела година,
Голям клас на нива,
Голям грозд на лозе,
Жълт мамул на леса,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо – здраво догодина,
Догодина , до амина.
Този текст е благословия и не се пее, а само се изрича. Това се прави за здраве и изобилие, за благодат във всичко. В някои региони сурвакарите пеят песни. Във всяка къща където отидат, ги даряват с краваи, плодове, сланина, орехи и др.
Ладуването е другия обичай, който се извършва на Васильовден. Представлява топене на пръстени от девойки. Наричат го още Дайлада и Тайлада.
Църквата празнува Св. Василий Велики. От него дошла идеята за активно добротворство и милосърдие. Бил е епископ на Кесария Кападонийска и още приживе обявен за „Велик“.
Имен ден празнуват: Василий, Васил, Василка, Вася и др.