Стефановден (27 декември)
Стефановден се празнува на третия ден след Рождество Христово – Коледа и е последният зимен празник от годината. Смята се, че този ден „затваря кръга“ на старата година и е свързан с магията и посланията на Коледата. В този ден семействата празнуват, като се събират около празнична трапеза с месни ястия, хората пеят песни и се веселят. Прието е млади семейства да ходят на гости при своите кумове, родители и кръстници.
На Стефановден според старите народни вярвания, не е прието жените да шетат, а мъжете да перат ризите си, в противен случай могат да се разболеят, ако не спазят поверието. Този празник попада в цикъла от тъй наречените „мръсни дни“ и се спазват всичките забрани характерни за този дванадесет дневен период.
В някои региони на България, от 27 декември започват празниците в чест на мишките, като продължават до Кръстовден.
Църквата чества почитта си към Св. Стефан – първия мъченик в християнството и първия архидякон в Йерусалимската църква. Свети Стефан е един от седемте ученици на Исус Христос. Този светец е от най-почитаните в България, а името Стефан е едно от най-разпространените имена у нас и в превод означава „венец“.
Празнична трапеза включва: баница с месо или черва, кисело зеле със свинско.
На Стефановден празнуват имен ден: Стефан, Стефана, Стоянка, Стоян, Станка, Станко, Венцислав, Венцислава, Стоил, Таня, Станимир, Станимира, Стамен.